Следвайте Гласове в Телеграм и ИнстаграмМартин Ралчевски е православен християнски писател. Завършил е

Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм

Мартин Ралчевски е православен християнски публицист. Завършил е СУ „ Св. Климент Охридски “ със специалности богословие и география. Работил е като учител в Софийската семинария „ Св. Йоан Рилски “ и като помощник в Богословския факултет в София. Живее в Англия. Женен е и има три деца. Има издадени 10 романа и 2 сборника с разкази. 

Филмът „ Не затваряй очи “ от 2024 година по едноименния разказ на Мартин Ралчевски, който е и сценарист на кино лентата, се трансформира в най-гледаният български филм в премиерния си уикенд. 

На премиерата специални посетители бяха президентът Румен Радев и Негово Светейшество Даниил Патриарх Български. 

Филмът прави поръчка за начало на българското православно кино и като „ Филм за силата на вярата, любовта и Божиите чудеса в нашия живот “. Режисьор на кино лентата е Николай Егерман. 

Участват актьорите Павел Поппандов, Мария Каварджикова, Кръстю Лафазанов, Николай Урумов, Ирена Милянкова, Христо Гърбов и други.

- Г-н Ралчевски, разкажете за чудесата, които са съпътствали фотосите на кино лентата, за които чухме?

- Самото случване на кино лентата е най-голямото знамение за мен. Но съответно на въпроса – на снимачната площадка определяно имаше странни съвпадения и знаци свише. Едно от тях беше откакто се случиха наводненията в Царево и Ахтопол и неуспеха да се снима там. Веднага по-късно получихме друга локация и всичко се подреди по най-хубавия метод едвам за няколко дни, а нормално сходни организационни неща, свързани с права и разрешителни, се случват за най-малко за няколко седмици.

- Лесно ли беше да адаптирате романа във кино сюжет?

- Беше елементарно и прелестно. Това не ми е първия сюжет и имат опит. Но по-важното тук беше, че аз непрестанно виждах цялата история в елементи пред очите ми, тъй че въобще не се затрудних да трансформира и приспособявам формата на текста.

- Защо, по какъв начин, се роди тази история на бял свят, имаше ли Божествена интервенция?

- Не мога да дава отговор на въпроса „ за какво? “. Не знам. Всяка моя история, всеки мой роман, разказ, пиеса, сюжет е мое вътрешно чувство към света, за което ми е мъчно да приказвам по какъв начин и за какво се ражда в мен. Но особено тази история се случи някак доста бързо. За едвам няколко час нахвърлих цялата история, която след това елементарно, по този начин да се каже, запълних, оформих и приключих.  

- Как успяхте да й дадете живот, на екран, в случай, че филм на християнска тема, по този начин да се каже на първо четене „ не звучи секси “, не би провокирал може би кой знае какъв бокс офис?

- Този въпрос е по-скоро към режисьора на кино лентата. Но аз мисля, че от толкоз доста екшън, принуждение и еротика на екрана фенът е също изтощен. Всеки човек има потребност от глътка чист въздух; има потребност да види нещо различно; нещо, което не е правено до момента и което да го придвижи в един чужд и същински свят. В света на вярата, молитвата и чудото, само че без да му вменява нищо, а като го остави самичък да открие смисъла, да се обнадежди и откри себе си.

- Вие участвахте ли в избора на артисти, държахте ли на нещо доста ревниво да участва във кино лентата?

- Да, тъй като режисьорът беше изцяло отворен към моето мнение за избора на актьорите. Нямах подготвен личен избор в задатък за никой съответен артист, само че когато, на по-късния стадий, за всяка роля той беше набелязал приблизително по трима души ми беше доста по-лесно да изкажа и моето мнение.   

- Кои огромни човешки терзания осветявате във кино лентата?

- Кога Бог не чува молитвите ни от време на време? Защо се разболяваме? Защо страдаме? И, несъмнено, за какво въобще умираме? Както и, че в никакъв случай не би трябвало да губим вяра, само че да се молим с всички сили и до последно.

- Какво се случва с героите – доколкото можем да разпалим любознание у фена?

- Това са две изцяло разнообразни истории, които се преплитат. Коренно разнообразни. В първата имаме едно почтено момче, което е прокудено от вкъщи си. Там имаме и нещо, което имам вяра ще допре всеки. Това е опрощението и катарзиса на бащата. Но да не разгадавам повече. А във втората история имаме един брат, който толкоз доста обича сестра си, че е подготвен на всичко, с цел да я избави. Тук желая да вметна, че тази доста мощна обич е реалност, тъй като в романа Павел и Николина са близнаци. А при близнаците любовта е изключително мощна. Във кино лентата обаче те са единствено брат и сестра. Николина е по-голямата. Но това въобще не пречи отново брата да я обича със цялата си душа и да й желае единствено най-хубавото.

- Несправедливо упрекнат в ликвидиране човек е един от героите, ликвидиране участва и в Библията и дори Мойсей умъртви човек, малко преди да стане един от няколкото значими за Бога хора, и това ли може да бъде простено съгласно вас, по какъв начин, за какво?

- На този въпрос не може да се отговори по-принцип. Защото има разнообразни типове убийства. Когато те са преднамерени и умишлени е разумно да са и непростими, само че Бог е правилен и истинен и Неговата благосклонност е по-голяма от нашите грехове, изключително когато в индивида се породи откровено смирение. Но когато те са непредумишлени обстановката е друга. И точно тук е завръзката във кино лентата. Простимо ли е едно такова непредумишлено ликвидиране? И незабавно давам отговора. От гледната точка на фена, т.е. на външния на обстановката човек, то е простимо. Но от гледната точка на родителите на умрялото дете, уви, то не може да бъде простено. Или пък в действителност може?! Нека всеки самичък да реши!

- Какви би трябвало да бъдем, с цел да чакаме простителност, излекуване, избавление?

- Трябва да бъдем смирени. В това качество се съдържа съвсем цялата палитра на от духовни плодове на всеки човек. Смирението е изключително прелестно на Бога. " Бог се противи на горделиви, а на смирени дава берекет " (Яков 4:6). Бог чува смирения и неговата молива в действителност може да лекува, утешава и изцелява. Разбира се смирението върви ръка за ръка и с любовта. Смиреният човек, който обича Бога и хората, е кадърен да измоли съвсем всичко от Бога.

- Ходенето с Бог е наше всекидневно странствуване, т.е. ние всеки ден го създаваме това избавление, нали?

- Така е, ние всеки ден се движим и приближаваме или отдалечаваме, в нравствен проект, от или към Бога. Когато се молим, когато ни боли душата за някоя несправедливост, когато страдаме за нечие непознато страдалчество, тогава се движим в вярната посока. Движим се нагоре. И противоположното – когато не се молим, не се вълнуваме от непознатата болежка, нехаем за неправдите в света, тогава се отдалечаваме от Бога и погубваме душите си.

- Като деца на Бога, духовни същества, пред какви провокации сме изправени тъкмо през днешния ден?

- Най-голямото предизвикателство е нихилизма и неналичието на обич. Аз, на този стадий от живота ми, към момента пребивавам на запад. А тук нихилизма е доста огромен. Един образец единствено ще дам. Казвам им: „ Вижте, не е добре тази ЛГБТ агитация да е на всякъде, това е обратно на Божията воля. “ А те отвръщат: „ Абе правилно е, че това не е окей, само че не ме и бърка. Всеки да си прави каквото желае. “ И ето, тъй като няма обич и никой не го грижа за спазването на Божиите заповеди човек губи нравствен ориентир, плъзга се надолу и пада в прегрешението.

- Трудно е евентуално да се каже, само че какво е вашето чувство – дали повече хора се обръщат към Бога?

- Моите усещания са най-вече от западна Европа. Тук, уви, не се обръщат към Бога, само че 80% са атеистите. Докато на изток и в България е друго. Там сигурно съвсем всеки в душата си носи и знае, че Бог съществува. Затова си мисля, че и филмът ще бъде почувстван и свестен най-вече повече на изток в сравнение с запад.

- Църква значи събиране на вярващи, без значение в каква постройка, само че говорейки за това като институция, какво би трябвало да се промени, с цел да притегли повече хора към вярата?

- Подходът. Според мен в случай че търсещият човек, по една или друга причина, отхвърля да влезе в черква, ние, чрез изкуството – кино, спектакъл и литература, би трябвало да му предложим алтернативата и по този начин последователно тези средства да го отведат добродушно и безшумно в църквата, където той да откри смисъла, да се успокои и да се сдобри с Бога.

- Вкарвате репликата че Той  е „ единствената “ ни вяра, т.е. Той не е крайната, последна опция, тип лимитираност, когато ножа опре до кокала, както се споделя, и в последната минута викаме за помощ, Той е всичката опция, първопричината, Той е Алфа и Омега, Бог на силите – за какво съгласно вас у нас няма такова ясно схващане за това кой е нашия Отец, и неведнъж хората просто се черкуват, вместо да основат персонални взаимоотношения с Него?

- Това е огромен проблем освен на българина, само че уви и на съвсем всеки човек. Колко постоянно слушаме откровената нелепост, че аз, ти, той, имаме вяра в някаква висша мощ, имаме вяра в положителното, имаме вяра в морала, в достойнството, в отечеството и т. н. Това са все неща, които несъмнено имат стойност, само че в случай че няма религия в Бог, те остават без смисъл. Човек е основан по този начин, че животът му цялостен единствено в случай че има вяра в своя Творец. Иначе, в случай че той одобри че няма Бог, като персона, само че има единствено някаква добра сила и човек изчезва след своята гибел няма никакъв смисъл да бъде честен, етичен, почтен и добър. „ Ако Бог не съществува тогава всичко е разрешено “, споделя Достоевски посредством своя воин. Но Бог съществува и точно по тази причина имаме в нашата душа и усета за положително и зло. Бог втъкал този популярен нюх в съвестта ни.

- Вие по какъв начин се отнасяте към понятия вяра и религия?

- Думата " вяра " идва от латинската дума " religio ". Тази дума се стъпва на глаголите: religare, relegere, reelegere, които значат: свързвам, възобновявам, възвръщам. В православното богословие се приема тълкуванието, че етимологията на религията е възобновяване на прекратена връзка сред индивида и Бога. И няма несъгласие сред религия и вяра. Някои „ остроумни “ хора през днешния ден заявяват, че били вярващи, само че не били религиозни. Ако чуете сходни думи това, за жалост, значи единствено едно – некомпетентност. Вярващият човек, в случай че е отвън църквата, той остава единствено декларативно набожен и е оставен без вяра. Защото в Църквата са тайнствата. А без тях няма избавление. Казва го самичък Господ Иисус Христос. Така че един добър съвет – не бъдете съвременни и деструктивно остроумни и не оставайте отвън Православната черква.

- Вие претърпял ли сте Божие знамение, което да свидетелствате?

- Аз съм претърпял доста чудеса в моя живот. Имаше един интервал дори, в който си ги бях записал, с цел да ги прочета, когато дойдат тествания в живота ми, с цел да се успокоявам, само че този файл се загуби някъде. Има обаче някои чудеса, които в никакъв случай няма да не помни! Те обаче са прекомерно персонални, с цел да ги споделям обществено, само че единствено ще кажа – вярвайте и се молете на Бога, Той е покрай всеки, чува молитвите ни и ни оказва помощ.

- Кой е Бог?

- Бог е персона, който ни е основал и ни познава персонално. Аз като православен християнин имам вяра в един Единосъщен Бог, Който ни се разкрива в Три Лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. И във въплътилият се Бог Син, Който е Господ Иисус Христос. Това е велика загадка, и макар че нееднократно съм приказвал за нея в книгите си, тя си остава непостижима за нашия разум и е мъчно да се изкаже и изясни. Св. Йоан Дамаскин приказва изцяло изчерпателно за Божествена природа на Бог в Светата Троица.